ПРИМЪЧНЯ̀ВА МИ несв.; примъчнѐе ми, мин. св. примъчня̀ ми, св., непрех. Става ми мъчно, обхваща ме мъка; домъчнява ми. Момичето беше станало напоследък много чувствително и като му примъчнееше, плачеше, но никому не казваше. Залисаната майка не забелязваше нищо. Ст. Даскалов, БМ, 7-8. — Писмо има от мама, болна била. Да ѝ изпратя малко парѝ .. Дожаля ми, братя, примъчня ми. Та майка ми е! Й. Гешев, ВТ, 11.